Войната, Сирия и границите на лагерното мислене

Сирийската революция е едно от най-значимите събития в съвременната политическа история, но и едно от най-систематично неразбраните. Това не се дължи просто на липса на информация или на сложността на самия конфликт. Причината е и в една рамка на мислене, която предварително определя какво в тази реалност може да бъде видяно и какво остава невидимо.

Тази рамка не възниква със Сирия. Тя е продукт на десетилетия политически опит: антивоенни движения, критика на западния империализъм, реални исторически травми, причинени от колониализъм, окупации и интервенции. В този смисъл тя има своите основания. Но именно тази историческа тежест я прави толкова устойчива на корекция, дори когато реалността изисква различен подход.

В контекста на Сирия тази рамка води до една решаваща подмяна. Continue reading "Войната, Сирия и границите на лагерното мислене"

Жертви в мирно време. Част втора

Странните режими

След като разгледахме класическите комунистически и фашистки режими, възниква един важен уточняващ въпрос: какво правим с онези държави, които имат ясно изразен ляв или десен уклон, но не попадат напълно в тези категории? Историческият ХХ век не е съставен само от „чисти" идеологически модели. Между тях съществува широка зона от режими, които заемат междинно положение – авторитарни, често репресивни, но без да достигат степента на тоталност, характерна за комунистическите и фашистките системи. Continue reading "Жертви в мирно време. Част втора"

Жертви в мирно време. Част първа

Заглавно изображение: Една от наблюдателните кули, които обграждат лагера „Белене"

След като разгледахме конкретните репресии срещу анархисти и антиавторитарни хора и движения в България (прочети тук и тук), неизбежно възниква по-широкият исторически въпрос за социалистическия режима като форма на власт. През ХХ век има два големи типа държави, които в различна идеологическа опаковка концентрират власт до степен, в която обществото престава да бъде субект и се превръща в материал за управление. От едната страна са комунистическите държави, изградени върху еднопартийна власт, централизирана икономика и претенция да говорят от името на историята, работниците и селячеството. От другата са нацистки, фашистки и десни военни режими, които оправдават терора чрез нацията, реда, антиболшевизма, армията или „държавното спасение". Между тях има реални различия, но и прилики,  имат и обща структура: когато държавата или партията получи правото да решава всичко, насилието спира да бъде изключение и става административен инструмент. Надолу в текста разглеждаме броя хора нужен за стабилизиране на властта. Убийствата, нужни на „вездесъщите" извън военни/бойни действия. Continue reading "Жертви в мирно време. Част първа"

Мълчаливите жертви на властта: Въздействието на войната върху детската психика

Горчивата обратна връзка на едно поколение

Дълбоко в съзнанието на децата – където светът все още се оформя чрез сурови, нефилтрирани преживявания – войната навлиза не като външно събитие, а като сила, която реконструира цялото им същество. Това нахлуване не е мимолетен момент, а непрекъснат процес, който преобразява невронните структури, когнитивните модели и дори основната способност да се доверяват на света. Децата във военни зони, още от първите експлозии или стрелба, се сблъскват с реалност, която възрастните наричат ​​политика или национална сигурност: реалност, в която телата са разкъсвани, домовете се превръщат в руини, а звуците около тях не са смях от игра, а писъци, които сякаш никога не свършват. Тези деца са не само свидетели на смъртта – те интернализират смъртта като норма. Психологически изследвания показват, че постоянното излагане на насилие повишава хормоните на стреса като кортизол до хронични нива, които нарушават развитието на хипокампуса, центърът на паметта и ученето. Но отвъд тези измерими ефекти се случва нещо по-дълбоко: детето вече не може да възприема света като предвидимо пространство. Всяка сянка може да бъде заплаха, всеки непознат – потенциален убиец. Това разкъсване на основното доверие не е временно разстройство, а трайна реконструкция на личността, която може да тласне детето или към изолация, или към насилие, защото единственият език, който е научило, е езикът на суровата сила. Continue reading "Мълчаливите жертви на властта: Въздействието на войната върху детската психика"

Когато насилието става власт. Част втора

Анархизмът не е стремеж към власт. Той е отказ от нея. Ние не искаме да я вземем, а да я разбием – не за да я наследим, а за да не принадлежи на никого. Съпротивата винаги е била насочена срещу доминацията, срещу йерархията, срещу правото на едни да управляват други.

Историята показва ясно: най-големият враг на анархистите не е капиталът сам по себе си, а властта във всяка нейна форма. Авторитарната, тоталитарната, централизирана власт. И в масовия исторически случай тези форми са леви. Това не е грешка в превода на Маркс. Това е търсен, желан и постигнат резултат.

Лявото не „се отклонява". То изпълнява собствената си логика. Систематично и нееднократно левите движения стигат до овладяване на властта и започват разправа с всеки инакомислещ.

След 9 септември 1944: когато насилието става власт

9 септември 1944 година е представян като разрив, като освобождение, като начало на нова епоха. За анархистите това не е нито начало, нито освобождение. Това е смяна на администратора на насилието. Държавата оцелява. Йерархията остава. Методът се усъвършенства. Continue reading "Когато насилието става власт. Част втора"